От къде идват бездомните кучета?
Първото бездомно куче, вероятно е имало безотговорни стопани. За съжаление, за проблема с бездомните кучета и котки сме виновни именно ние хората. В България може да имаш куче без то да е задължително чипирано, регистрирано в системата ВетИс и в общината. Всеки може да развъжда и продава, без да е задължен, животното му да е лицензирано за разплод и да плаща съответните данъци. При толкова лоши практики и липса на контрол, бездомни животни ще има. Докато самите ние не се променим и не променяме случващото се около нас, няма как да се оплакваме за ситуацията, в която живеем.
Защо е така?
На пазара в България има породисти (по-скоро породоподобни) кучета на безценица. Всеки може да отвори Google и да намери хиляди обяви. Това прави сдобиването с куче от модерна порода много лесно. Хората не винаги са запознати с особеностите на породата. Често времето и грижите, които изисква едно куче, се оказват непосилни. Не са рядко случаите, когато кучето или котето се озовават в двора при баба, където раждат, често нежелани потомства. За кастрация дори не се мисли. Поколенията биват раздавани на приятели. Докато са още породоподобни, това е по-лесно. С всяко следващо поколение става все по-трудно, докато поредното не се окаже на улицата. Раздадените кученца и котенца, в повечето случаи, отново са на двора, където забременяването при женските е значително по-лесно.
Важно е да се знае, че мъжкото животно може да надуши разгонена женска от километър и би направило и невъзможното, за да се добере до нея. Женските пък стават по-склонни да бягат в този период, като често без да искат, биват изпускани от собствениците си. Така неусетно стигаме до момента, в който все по-трудно става намирането на желаещи за поредното поколение на животинчето.
Статистиката показва, че кучетата раждат два пъти годишно, докато при котките ражданията могат да достигнат до три или четири пъти. Всички сме свидетели на кашони с котила оставени по паркове, градинки, до контейнери за боклук… като непотребна вещ. Дори само едно животинче от това котило да оцелее, то става източник на нови, бездомни животни. А когато се окаже, че поради една или друга причина не могат вече да се грижат за кучето си или то се оказва нежелано, много хора избират най-лесния вариант – изхвърлянето му на улицата.
Много голям брой бездомни животни не са родени на улицата, а са изхвърлени там. И тъй като все още няма държавен орган, който да следи за регистрацията и чипирането на домашните любимци, няма как да се докаже чие е изхвърленото животно. От това, разбира се, следва и липсата на последствия за съответното деяние.
Как ще променим нещата?
Можем да ги променим, на първо място чрез личен пример. Безспорно задължително чипиране и регистрирация на животните би спомогнало за по – бързо решаване на проблема. Така ще има лесна проследимост, къде, кой и колко кучета има, както и на кого е изхвърленото куче в района.
Развъждането би трябвало да става от родословни кучета с документи. Така ще може да бъде проследявана всяка линия от родословието и по този начин, освен куче със съответните външни белези и качества, то ще бъде и в добро здравословно състояние. Адекватната грижа и лекарско наблюдение свеждат риска от генетични заболявания до минимум. Развъждането не е лесно и евтино начинание. В България, за съжаление, то е лесен доход от „задния двор“. По този начин пътят на домашното куче до улично такова, става изключително кратък. Трябва да се сърдим най вече на себе си , за количеството бездомни животни около нас. Ние често ги наричаме обществени кучета и котки, но те не са бездомни, те са плод на нашето безотговорно общество.
Не на последно място, е важно да не забравяме, че всяко купено породисто животно заема мястото на едно, което може да бъде осиновено или спасено от улицата.
Има ли светлина в тунела?
Има, разбира се. Промяна ще има, но както всичко в България и тя ще дойде бавно. Важното е, че вече е започнала. Стават повече хората, които забелязват бездомните животни, които проявяват съпричастност и грижа. Все по-често срещаме хора, които търсят помощ за някое животно. Има немалко организации в България, които помагат, за да бъде решен по-бързо проблема. Самите ние вече имаме не малък брой осиновени животни в България. Надяваме се скоро да стане модерно да спасиш, а не да купуваш своя домашен любимец.
Не забравяйте, че само с личен пример, можем да променим нещата около себе си.
Бъдете отговорни!
